Да помогнем на детето в харченето на пари

След като тръгнат на училище, джобните пари са манна небесна за всички деца. От родителите си те получават различни суми, в зависимост от бюджета на семейството, но да кажем, че средно става дума за 2 лева. Добре е да има разбирателство по темата сред родителите в класа и сумите да са горе-долу еднакви, за да няма излишни тревоги, че едно може да си позволи нещо, а друго - не.

Допитване сред учениците, за което пише woman.rambler.ru, показва, че 60% от тях харчат джобните си за снаксове и чипсове, почти 40% си купуват газирани напитки, а 20% ги дават за развлечения. И по отношение на това родителите нямат никакъв контрол. Известно е, че в училищните бюфети се предлагат масово нездравословни храни и напитки, върху което родителите нямат никакъв контрол. Относно 20-те процента, които децата дават за развлечения поясняваме, че у нас малчуганите ги харчат за новата модна заигравка (желиран пластилин примерно) в близката до училището книжарница или плащат на съучениците със смартфони такса (определя се по тарифа, обявена от притежателя на електронното устройство), за да играят на дадена игра.  

Така че въпросът имаме ли въобще шанс да държим под контрол парите, които детето харчи в училище, изобщо не е на дневен ред. Ако все още разполагате с малчуган в трета или четвърта група на детската градина, опитайте се да възпитате у него отсега финансова грамотност. Покажете му нагледно колко от парите ви отиват за наеми, заеми, кредити, сметки, храна и развлечения. И стискайте палци, че когато тръгне на училище вече ще е наясно, че семейните разходи са задължителни, а пакетчето чипс не е - освен това е и вредно.

Опитайте се да го научите да спестява от малко. Има редица добри примери за целта, като да му обещаете, че ще удвоите спестеното от него, ако достигне определена сума. Така ще сложите лека спирачка на желанието му да харчи за глупости, тъй като ще живее с идеята, че спестява за нови маратонки например.

И последен съвет - не очаквайте бързи резултати - в началото детето може системно да си купува това, което си поиска - буквално като невидяло, независимо от важността на покупката. Но ако го критикувате остро за похарчените пари, е твърде вероятно просто да престане да ви казва, за какво точно са отишли.

Надя Горанова